Венелина Гочева
Бизнес визия
„ Скоро компанията ще достигне респектиращо за български медии 30-годишно дългоденствие. Ще продължим да сме достоверни в хартията и в мрежата, което е изключително дефицитно за родния пазар – споделя Венелина Гочева. – Искам да монетаризираме в рекламата лидерските си места в новинарските уеб сайтове посредством „ 24 часа “ и аграрните – посредством „ Български фермер “, и останалите 17 уеб страницата, в които най-ценно и скъпо е истинското наличие. Ще се развием като продуцентска компания на телевизионно и видеосъдържание.
Когато станах основен редактор през 2000 година, бях прекомерно постоянно с крайник на педала – желаех всяко нещо да се свърши в този момент и преди всички, повече чувах личния си глас. Научих се да чувам, да забавям темпото в името на качествения, а не на бързо осъществения план. Днес желая да въвлека повече хора от екипа в основаването на нови артикули, с цел да задържа любознанието и хъса, преди рутината да ги подтикне да търсят поле за изява отвън моята компания.
Създаването на нови планове и тяхното надграждане са ми най-интересни. Бизнес моделът, който построих към марката TREND, е вид на модел, който се опитваме да следваме. Създадохме списание, след това уебсайт, а през тази есен, уповавам се, и предаване за една от огромните малките екрани. “
Първият ден в компанията
„ В първия работен бях взела решение... да напусна – спомня си Венелина Гочева. – През 1991 година Валери Найденов и неговите съдружници купиха седмичника „ Диалог “. Бях на 27 години и най-младата в екипа, с двама сътрудници работехме върху план за нов личен вестник.
В този първи работен ден Петьо Блъсков ме стресна с изказванието, че ще прави ежедневник, в който няма да бъде значимо мнението на журналиста, а Валери Найденов ме задържа в „ 24 часа “ с
непредвиденото самопризнание, че харесва това, което върша. Получи се съвършен екип от няколко публицисти с изключение на от „ Диалог “, от „ Дума “ и „ Демокрация “ – невъзможна примес за 1991 година “
Преломни моменти
Най-съществените преломни моменти, през които минават Венелина Гочева и организацията:
– 1991-1995 година – времето на тоталното превъзходство на „ 24 часа “;
– 1997 година – напуща и се връща след година в „ 24 часа “;
– 2000-2012 година – основен редактор, времето на промяна от хартия към дигитализация;
– 2013 година – когато влиза в договорката за покупка на „ 24 часа “, това е най-трудното време за взимане на решения, за търсене на кредитиране, за увещание на сътрудниците в бизнеса, че имат против себе си постоянен издател;
– 2019 година – знае към този момент какво желае.
Женски времена
„ Новото потомство дами са образовани, стимулирани да бъдат идеалният управител и родител – споделя Венелина Гочева. – Преди месеци безусловно за часове се наложи да взема решение дали да се доверя на усета си, че едно от девойките, които сме отгледали в рекламния отдел, може да поеме менажирането му, или да диря умел човек извън. Нямах време за разбор кое решение ще е по-рисково за приходите – дългогодишният ни шеф „ Реклама “ трябваше да последва в чужбина брачна половинка си, само че продължи да оказва помощ отдалечено. Трите взаимно се учехме. Младата дама стана по-уверена, по-смела, с впечатляваща сила. Изведнъж обстановката се промени – титулярят шеф се върна, намерил компромисно решение сред брак и кариера. Не направих крачка обратно – разпределих отговорностите сред младия и опитния управител и по този начин получих непредвидена добавена стойност в дирекция „ Реклама “. “
Малките неща
„ Със спорта съм на „ стартирам от понеделник “, само че съумях да застопоря най-малко един път в седмицата лека йога – споделя Венелина. – За занимание не ми доближава време, само че обичам театъра и съм признателна на приятелките си, които са по-организирани от мен след 19 часа. Мястото, което обичам, е село Миндя. В радиус от двайсетина километра имам другари, с които приказваме за нещата, които си костват. Политиката да вземем за пример не е в нашия лист.
Имам навика да чета две или три книги по едно и също време. От известно време съм пристрастена към биографии и записки за близкото минало. Като публицист съм отразявала доста от значимите събития, само че като историк избирам да прочета по какъв начин настоящите лица в тях са вземали едно или друго решение, кои неточности си признават, кои скриват. Доскоро до леглото ми бяха записките на Иван Костов и две биографии – на Людмила Живкова и на Доналд Тръмп. В първата не открих отговорите, които търсех. Във втората се удавих допълнително отговори, в сравнение с можех да понеса. А в третата – единствено американците си знаят отговорите за избора. “
Бизнес майка
„ Имам три деца – наследник, снаха и внучка. Винаги съм си мислила, че съм прекомерно демократична майка, само че в никакъв случай не е късно да научиш нещо ново за себе си. В едно телевизионно предаване 34-годишният Георги ме разгласи за прекомерно строга майка и баба, която глези прекомерно Пламена.
Второто евентуално е опит да обезщетявам непрекъснатото си неявяване, само че и двамата – наследник и внучка, от невръстна възраст имат изключително отношение към „ 24 часа “. Георги е отгледан в стаите и коридорите на тази редакция и забавляваше сътрудниците с „ изобретението “ да играе телефонен секретар в кабинета ми. С гласа си съветваше: „ След сигнала „ пиу “ оставете известие на Гочева “, след което затваряше телефона. На министри и елементарни разбойници.
Пламена още от 2-годишна желае да „ работи вестник “ и държи това да става в действителни страници в мултиком системата. Досега не сме съумели „ да гръмнем “ някой брой.
Георги постоянно съумява да ме разчувства, когато ми дава знак, че помни дребни жестове или къси диалози посред ни като дете, които аз, уви, съм не запомнила, а те за него значат доста. Затова в този момент се пробвам да запаметявам всеки диалог и всяка игра с Пламена. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Коя е дамата, която ви е повлияла най-силно?
– Майка ми. На 85 години е, а към момента на 24 май звънят нейни възпитаници, които я помнят. Непознати са ме спирали на улицата, с цел да описват за госпожа Атанасова. Обичана жена! Тя поддържа още в 8. клас любознанието ми към публицистиката и вестник „ Средношколско знаме “. Майка ми е и първата ми „ документи “ – пази всички училищен материали от това време.
– Кои са трите качества, без които един управител не може?
– Да умее да слуша и да чува (екипа си).
Да рискува (когато си коства и за каквото си струва).
Да е толерантен (най-трудното).
– Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?
– Преди 6 години, когато влязох в договорката за покупка на медийната група. Предишните притежатели бяха взели величествен заем от задгранична банка. Нейните шефове ми дадоха месец, с цел да рефинансирам заема. По сложния метод разбрах, че в България медиите не се одобряват като естествен бизнес и съвсем нямат достъп до банковия пазар. В оня миг бях подкрепена от дребна българска банка с тежки лихви по заемите.
– Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Да не се отхвърлят от нито една фантазия. Друг е въпросът дали ще съумеят да я осъществен, само че самият път до фантазията си коства да бъде извървян.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте сложили преди всичко – образованието или практиката?
– Практиката.
– Как и доколко технологиите трансформираха вашия бизнес?
– От 2000 година цифровият живот на медийния бизнес промени хората в него. Най-трудно беше да убедя публицистите да не ревнуват уеб страницата от хартията и да основават качествено наличие за двата вида медии. Заедно направихме най-успешната промяна от водачеството на хартията към цифровото водачество.
– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?
– Синът ми получи положително обучение и в България и не съм била настойчива да учи на открито, тъй като такова беше неговото предпочитание. Вече е част от екипа ни. Този път по моя молба, тъй като видях какво може идващото потомство, което на мене ми липсва – прочувствена отдалеченост от продуктите, само че доста ясна практична визия за бъдещето.
ТИМ КУРТ : Какъв вид наставник (поддръжник) е бил до вас в хода на професионалното ви развиване?
– Какъв вид наставник беше Валери Найденов – основателят на „ 24 часа “? Недоволен, дисциплиниращ и отсъстващ.
1. Недоволен – химикалката покриваше първоначално всички думи от написания текст. По-трудно беше да разчетеш почерка му, в сравнение с да напишеш материала, който той да редактира. Но по този начин ни учеше по какъв начин да подредим думите и да описваме мъдро и с усмивка.
2. Дисциплиниращ – още от 1991 година заложи ритъма на планьорка – затваряне на брой – планьорка... С най-малко свободни часове посред им. Дори в събота и неделя. И до през днешния ден този темп ми наподобява естествен.
3. Отсъстващ – бързо ме хвърли с химикалката върху непознатите текстове и евентуално пристрастеността му към тениса и ските в действителност ме направи порядъчен редактор. Липсата му в сериозни моменти, когато самичък би трябвало да решиш първа страница, бързо ме избави от терзанието, че мога да сгреша, само че ми даде и самочувствието да вземам решения и да давам отговор за тях, в случай че не са били верни.
– Работите ли на благосклонност по разнообразни начинания като метод да се „ отплащате “ на обществото?
– Образованието и опазването на здравето са двете територии, в които персонално се пробвам да въздействам и оказвам помощ, само че в това време медиите, които владея, са изключително дейни тъкмо в тези две сфери. Като Венелина Гочева върша скромни неща – от години съм ръководител на настоятелството на университета във Велико Търново и в настоятелството на „ Майчин дом “. Като издател задачите ми са много амбициозни – да променим качеството на образованието в България, да подкрепим българските лекари и да демонстрираме сънародници, които правят положителни неща. И трите плана – „ Рейтинг на университетите в България “ и всичко, обвързвано със междинното, цифровото обучение, новаторските учители, „ Лекарите, на които имаме вяра “ и „ Достойните българи “, не са „ възнаграждение “, а вложение в основаването на среда, в която желая фамилията ми и внуците ми да живеят.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ : Какво би се случило, в случай че за час загубите всичко реализирано?
– На два пъти ми се случи. Три дни не разтварям уеб сайтове и не подвигам телефона, три дни претърпявам изгубеното и в идващите три стартирам още веднъж.
– Ако от на следващия ден заживеете в 17. век, с какво бихте се занимавали, по какъв начин бихте живели и това ще ви зарадва ли?
– Щатовете за кралици евентуално ще са запълнени от предходния век, а не ме бива в отстрелване и отровителство на съперници, нито в основаването на дворцови интриги. Това не е моето време.
– Добра актриса ли сте?
– Първата ми фантазия беше да съм актриса и до довеждане докрай на гимназията се справях обичайно на сцената.
Като основен редактор на в. „ 24 часа “ на един от рождените дни на царя, когато той беше в премиерска роля, му изпратих рисунка от нашия създател – превъзходния Анри Кулев. Екипът в Министерския съвет обаче му я внесъл месец по-късно и Симеон Сакскобургготски като същински учтив човек ме потърси да благодари. Аз към този момент съм не запомнила за пратката. Разговорът протече повече от комично. Запомнила съм разговора. Вижте го:
Царят: Госпожо Гочева, благодаря ви за днешния подарък.
Аз: (Мълча, леко объркана, и раззеленявам бързо броя от този ден на „ 24 часа “, с цел да схвана защо загатва министър-председателят.)
Царят: Интересно изображение...
Аз: (Стигам до разбора на 13. страница за политическите кавги към възможната продажба на „ Булгартабак “, който е илюстриран с колаж – на дървена люлка катерушка, която качва и смъква
двамата играещи, са цигари и министри на царя. Ту цигарите са горе, ту Ники Василев и Милен Велчев долу.) А, имате поради колажа, Ваше Величество?
Царят: А не е колаж...
Аз: Не, колаж е...
Царят: Не бих споделил, че е колаж...
Аз: (Решавам да прекъсна неуместния живописен спор сред министър председател и основен редактор.) Вижте, в случай че желаете да приказваме за продажбата на „ Булгартабак “, кажете с какво не сте склонен в разбора?
Царят: (Мълчи дълго и стартира да се смее. Пак дълго.) Обаждам се да ви благодаря за прелестната рисунка на Анри Кулев, която сте ми пратили за рождения ден...
Нищо героично, само че историята и до през днешния ден ме разсмива. Очевидно с възрастта актьорската ми заложба понижава...
ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия татко?
– Да си почтен човек, не е мъчно. Трудното е да го оценят хората, които срещаш в живота си.
– Какво обръщение към мъжете бихте написали на голям билборд?
– Мъже, благодарим ви, че ни подценявате.
– Кои са трите достижения, с които най-вече се гордеете?
– Синът, бракът ми и най-успешната промяна от книжен вестник към лидерски уебсайт – историята на „ 24 часа “ през последните 10 години.
„ Скоро компанията ще достигне респектиращо за български медии 30-годишно дългоденствие. Ще продължим да сме достоверни в хартията и в мрежата, което е изключително дефицитно за родния пазар – споделя Венелина Гочева. – Искам да монетаризираме в рекламата лидерските си места в новинарските уеб сайтове посредством „ 24 часа “ и аграрните – посредством „ Български фермер “, и останалите 17 уеб страницата, в които най-ценно и скъпо е истинското наличие. Ще се развием като продуцентска компания на телевизионно и видеосъдържание.
Когато станах основен редактор през 2000 година, бях прекомерно постоянно с крайник на педала – желаех всяко нещо да се свърши в този момент и преди всички, повече чувах личния си глас. Научих се да чувам, да забавям темпото в името на качествения, а не на бързо осъществения план. Днес желая да въвлека повече хора от екипа в основаването на нови артикули, с цел да задържа любознанието и хъса, преди рутината да ги подтикне да търсят поле за изява отвън моята компания.
Създаването на нови планове и тяхното надграждане са ми най-интересни. Бизнес моделът, който построих към марката TREND, е вид на модел, който се опитваме да следваме. Създадохме списание, след това уебсайт, а през тази есен, уповавам се, и предаване за една от огромните малките екрани. “
Първият ден в компанията
„ В първия работен бях взела решение... да напусна – спомня си Венелина Гочева. – През 1991 година Валери Найденов и неговите съдружници купиха седмичника „ Диалог “. Бях на 27 години и най-младата в екипа, с двама сътрудници работехме върху план за нов личен вестник.
В този първи работен ден Петьо Блъсков ме стресна с изказванието, че ще прави ежедневник, в който няма да бъде значимо мнението на журналиста, а Валери Найденов ме задържа в „ 24 часа “ с
непредвиденото самопризнание, че харесва това, което върша. Получи се съвършен екип от няколко публицисти с изключение на от „ Диалог “, от „ Дума “ и „ Демокрация “ – невъзможна примес за 1991 година “
Преломни моменти
Най-съществените преломни моменти, през които минават Венелина Гочева и организацията:
– 1991-1995 година – времето на тоталното превъзходство на „ 24 часа “;
– 1997 година – напуща и се връща след година в „ 24 часа “;
– 2000-2012 година – основен редактор, времето на промяна от хартия към дигитализация;
– 2013 година – когато влиза в договорката за покупка на „ 24 часа “, това е най-трудното време за взимане на решения, за търсене на кредитиране, за увещание на сътрудниците в бизнеса, че имат против себе си постоянен издател;
– 2019 година – знае към този момент какво желае.
Женски времена
„ Новото потомство дами са образовани, стимулирани да бъдат идеалният управител и родител – споделя Венелина Гочева. – Преди месеци безусловно за часове се наложи да взема решение дали да се доверя на усета си, че едно от девойките, които сме отгледали в рекламния отдел, може да поеме менажирането му, или да диря умел човек извън. Нямах време за разбор кое решение ще е по-рисково за приходите – дългогодишният ни шеф „ Реклама “ трябваше да последва в чужбина брачна половинка си, само че продължи да оказва помощ отдалечено. Трите взаимно се учехме. Младата дама стана по-уверена, по-смела, с впечатляваща сила. Изведнъж обстановката се промени – титулярят шеф се върна, намерил компромисно решение сред брак и кариера. Не направих крачка обратно – разпределих отговорностите сред младия и опитния управител и по този начин получих непредвидена добавена стойност в дирекция „ Реклама “. “
Малките неща
„ Със спорта съм на „ стартирам от понеделник “, само че съумях да застопоря най-малко един път в седмицата лека йога – споделя Венелина. – За занимание не ми доближава време, само че обичам театъра и съм признателна на приятелките си, които са по-организирани от мен след 19 часа. Мястото, което обичам, е село Миндя. В радиус от двайсетина километра имам другари, с които приказваме за нещата, които си костват. Политиката да вземем за пример не е в нашия лист.
Имам навика да чета две или три книги по едно и също време. От известно време съм пристрастена към биографии и записки за близкото минало. Като публицист съм отразявала доста от значимите събития, само че като историк избирам да прочета по какъв начин настоящите лица в тях са вземали едно или друго решение, кои неточности си признават, кои скриват. Доскоро до леглото ми бяха записките на Иван Костов и две биографии – на Людмила Живкова и на Доналд Тръмп. В първата не открих отговорите, които търсех. Във втората се удавих допълнително отговори, в сравнение с можех да понеса. А в третата – единствено американците си знаят отговорите за избора. “
Бизнес майка
„ Имам три деца – наследник, снаха и внучка. Винаги съм си мислила, че съм прекомерно демократична майка, само че в никакъв случай не е късно да научиш нещо ново за себе си. В едно телевизионно предаване 34-годишният Георги ме разгласи за прекомерно строга майка и баба, която глези прекомерно Пламена.
Второто евентуално е опит да обезщетявам непрекъснатото си неявяване, само че и двамата – наследник и внучка, от невръстна възраст имат изключително отношение към „ 24 часа “. Георги е отгледан в стаите и коридорите на тази редакция и забавляваше сътрудниците с „ изобретението “ да играе телефонен секретар в кабинета ми. С гласа си съветваше: „ След сигнала „ пиу “ оставете известие на Гочева “, след което затваряше телефона. На министри и елементарни разбойници.
Пламена още от 2-годишна желае да „ работи вестник “ и държи това да става в действителни страници в мултиком системата. Досега не сме съумели „ да гръмнем “ някой брой.
Георги постоянно съумява да ме разчувства, когато ми дава знак, че помни дребни жестове или къси диалози посред ни като дете, които аз, уви, съм не запомнила, а те за него значат доста. Затова в този момент се пробвам да запаметявам всеки диалог и всяка игра с Пламена. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Коя е дамата, която ви е повлияла най-силно?
– Майка ми. На 85 години е, а към момента на 24 май звънят нейни възпитаници, които я помнят. Непознати са ме спирали на улицата, с цел да описват за госпожа Атанасова. Обичана жена! Тя поддържа още в 8. клас любознанието ми към публицистиката и вестник „ Средношколско знаме “. Майка ми е и първата ми „ документи “ – пази всички училищен материали от това време.
– Кои са трите качества, без които един управител не може?
– Да умее да слуша и да чува (екипа си).
Да рискува (когато си коства и за каквото си струва).
Да е толерантен (най-трудното).
– Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?
– Преди 6 години, когато влязох в договорката за покупка на медийната група. Предишните притежатели бяха взели величествен заем от задгранична банка. Нейните шефове ми дадоха месец, с цел да рефинансирам заема. По сложния метод разбрах, че в България медиите не се одобряват като естествен бизнес и съвсем нямат достъп до банковия пазар. В оня миг бях подкрепена от дребна българска банка с тежки лихви по заемите.
– Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Да не се отхвърлят от нито една фантазия. Друг е въпросът дали ще съумеят да я осъществен, само че самият път до фантазията си коства да бъде извървян.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте сложили преди всичко – образованието или практиката?
– Практиката.
– Как и доколко технологиите трансформираха вашия бизнес?
– От 2000 година цифровият живот на медийния бизнес промени хората в него. Най-трудно беше да убедя публицистите да не ревнуват уеб страницата от хартията и да основават качествено наличие за двата вида медии. Заедно направихме най-успешната промяна от водачеството на хартията към цифровото водачество.
– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?
– Синът ми получи положително обучение и в България и не съм била настойчива да учи на открито, тъй като такова беше неговото предпочитание. Вече е част от екипа ни. Този път по моя молба, тъй като видях какво може идващото потомство, което на мене ми липсва – прочувствена отдалеченост от продуктите, само че доста ясна практична визия за бъдещето.
ТИМ КУРТ : Какъв вид наставник (поддръжник) е бил до вас в хода на професионалното ви развиване?
– Какъв вид наставник беше Валери Найденов – основателят на „ 24 часа “? Недоволен, дисциплиниращ и отсъстващ.
1. Недоволен – химикалката покриваше първоначално всички думи от написания текст. По-трудно беше да разчетеш почерка му, в сравнение с да напишеш материала, който той да редактира. Но по този начин ни учеше по какъв начин да подредим думите и да описваме мъдро и с усмивка.
2. Дисциплиниращ – още от 1991 година заложи ритъма на планьорка – затваряне на брой – планьорка... С най-малко свободни часове посред им. Дори в събота и неделя. И до през днешния ден този темп ми наподобява естествен.
3. Отсъстващ – бързо ме хвърли с химикалката върху непознатите текстове и евентуално пристрастеността му към тениса и ските в действителност ме направи порядъчен редактор. Липсата му в сериозни моменти, когато самичък би трябвало да решиш първа страница, бързо ме избави от терзанието, че мога да сгреша, само че ми даде и самочувствието да вземам решения и да давам отговор за тях, в случай че не са били верни.
– Работите ли на благосклонност по разнообразни начинания като метод да се „ отплащате “ на обществото?
– Образованието и опазването на здравето са двете територии, в които персонално се пробвам да въздействам и оказвам помощ, само че в това време медиите, които владея, са изключително дейни тъкмо в тези две сфери. Като Венелина Гочева върша скромни неща – от години съм ръководител на настоятелството на университета във Велико Търново и в настоятелството на „ Майчин дом “. Като издател задачите ми са много амбициозни – да променим качеството на образованието в България, да подкрепим българските лекари и да демонстрираме сънародници, които правят положителни неща. И трите плана – „ Рейтинг на университетите в България “ и всичко, обвързвано със междинното, цифровото обучение, новаторските учители, „ Лекарите, на които имаме вяра “ и „ Достойните българи “, не са „ възнаграждение “, а вложение в основаването на среда, в която желая фамилията ми и внуците ми да живеят.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ : Какво би се случило, в случай че за час загубите всичко реализирано?
– На два пъти ми се случи. Три дни не разтварям уеб сайтове и не подвигам телефона, три дни претърпявам изгубеното и в идващите три стартирам още веднъж.
– Ако от на следващия ден заживеете в 17. век, с какво бихте се занимавали, по какъв начин бихте живели и това ще ви зарадва ли?
– Щатовете за кралици евентуално ще са запълнени от предходния век, а не ме бива в отстрелване и отровителство на съперници, нито в основаването на дворцови интриги. Това не е моето време.
– Добра актриса ли сте?
– Първата ми фантазия беше да съм актриса и до довеждане докрай на гимназията се справях обичайно на сцената.
Като основен редактор на в. „ 24 часа “ на един от рождените дни на царя, когато той беше в премиерска роля, му изпратих рисунка от нашия създател – превъзходния Анри Кулев. Екипът в Министерския съвет обаче му я внесъл месец по-късно и Симеон Сакскобургготски като същински учтив човек ме потърси да благодари. Аз към този момент съм не запомнила за пратката. Разговорът протече повече от комично. Запомнила съм разговора. Вижте го:
Царят: Госпожо Гочева, благодаря ви за днешния подарък.
Аз: (Мълча, леко объркана, и раззеленявам бързо броя от този ден на „ 24 часа “, с цел да схвана защо загатва министър-председателят.)
Царят: Интересно изображение...
Аз: (Стигам до разбора на 13. страница за политическите кавги към възможната продажба на „ Булгартабак “, който е илюстриран с колаж – на дървена люлка катерушка, която качва и смъква
двамата играещи, са цигари и министри на царя. Ту цигарите са горе, ту Ники Василев и Милен Велчев долу.) А, имате поради колажа, Ваше Величество?
Царят: А не е колаж...
Аз: Не, колаж е...
Царят: Не бих споделил, че е колаж...
Аз: (Решавам да прекъсна неуместния живописен спор сред министър председател и основен редактор.) Вижте, в случай че желаете да приказваме за продажбата на „ Булгартабак “, кажете с какво не сте склонен в разбора?
Царят: (Мълчи дълго и стартира да се смее. Пак дълго.) Обаждам се да ви благодаря за прелестната рисунка на Анри Кулев, която сте ми пратили за рождения ден...
Нищо героично, само че историята и до през днешния ден ме разсмива. Очевидно с възрастта актьорската ми заложба понижава...
ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия татко?
– Да си почтен човек, не е мъчно. Трудното е да го оценят хората, които срещаш в живота си.
– Какво обръщение към мъжете бихте написали на голям билборд?
– Мъже, благодарим ви, че ни подценявате.
– Кои са трите достижения, с които най-вече се гордеете?
– Синът, бракът ми и най-успешната промяна от книжен вестник към лидерски уебсайт – историята на „ 24 часа “ през последните 10 години.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ